УМ

Умът е електрческото динамо в нашето тяло.

Ако човешкият мозък се развие както трябва, във всички хора ще се прояви разумността, вложена от природата.

Интелектът е проявлението на нисшия човешки ум, а разумът е проявление на висшия човешки ум.

Задачата на човека е да развива разума си.

Има различни Видове ум:
Естествен, Природен, Разумен, Морален, Личен и Индивидуален

Естественият ум се занимава с прости факти. При естествения живот човек не чувства никакви страдания, никакви нещастия – нищо не може да го засегне.

Математиката спада в областта на естествения ум. Математиката представлява корените на музиката. Естественият ум започва от математиката и върху нея се гради музиката.

Хора с развит естествен ум не разчитат на външни наблюдения, но интуитивно, вътрешно схващат нещата.

Природният ум е творчески, събирателен. Неговото място е в средата на челото. При природния ум човек започва да твори.
В природния ум се намира подсъзнанието на човека. Хората, при които той е развит, са много паметливи и досетливи. Наблюдателността у човека се образува, след като се развие природният ум.
Хората на природния ум се отличават с едно естествено благоразумие. Те имат добри обноски към всички и винаги са любезни.

Разумът в човека е висшето проявление на умствените му сили. В него влиза самосъзнанието на човека. Разумният живот се гради върху музиката, а върху разумния живот се гради въображението и гениалността в човека.

Моралният ум се изразява в моралния живот на човека. Моралният живот на човека се отнася към една морална област, която се намира по-високо в развитието и организирането на ума.

Личният ум се изразява в личния живот на човека, който е свързан с проявлението му в обществото като личност. Личният ум е насочен навън, има отношение към другите. Такъв човек се спира повече върху това, какво мислят хората за него.
Той търси доброто мнение, приятелството на цялото общество и не се задоволява с един приятел. Хора, които базират живота си върху личния ум, не могат да завързват приятелство. Те могат да създават познанства, но не и приятелства.
При силно развит личен ум, семейните чувства са слабо развити.

Индивидуалният ум се изразява в индивидуалния живот на човека. При него той иска да се прояви като самостоятелно същество, което търси своето щастие, своето благо. Когато човек се индивидуализира, т.е. живее индивидуален живот, той навлиза навътре в себе си. Индивидуалният живот е по-дълбок от личния. Само човекът на индивидуалния живот може да завързва приятелство и да задържа приятелите си. Ако индивидуалният, личният и моралният ум са правилно развити в човека, може да става дума за приятели и приятелство. Ако индивидуалният ум при човека е нормално развит, тогава и личният, и моралният ум ще бъдат хармонично проявени – те са свързани помежду си.