СЪРЦЕ
Човешкото сърце е чашата, в която се влива животът.
Сърцето е мястото, в което:
○ посяваме и се раждат добродетелите;
○ посяваме и отхранваме нашите красиви и топли чувства;
○ стават всички противоречия в живота.
Когато говорим за сърцето, имаме предвид един образ, а не просто физическия орган сърце. То е орган, през който минава кръвта, оттам тя се отправя към всички части на тялото, за да ги снабди с необходимите хранителни вещества. Щом сърцето спре да функционира, всяка възможност за живот престава и човек умира.
Здравето, настроението, мисленето са в пряка зависимост от сърдечния ритъм. Има ритъм, който създава положително настроение и радост в човека, има ритъм, който извиква болка, тъга и пр. Промяната на ритъма на сърцето води до промяна в състоянието на човека.
Ако сърцето няма хармоничен пулс, човек не може да има добри чувства. Ако сърцето не ритмува правилно, човек няма добро разположение и не може да мисли правилно. В същото време и цялата вегетативна нервна система е свързана и се повлиява от ритъма на сърцето.
Сърцето – като символ, се явява център на емоционалния живот на човека.
Разумното сърце
Идеалът, към който се стремим е разумното сърце.
След всяка житейска опитност, която е преживяло, сърцето изважда известни правила за себе си, които естествено оформят мирогледа му. Това е разумното сърце.
Двете сили – умът и сърцето в човека – трябва да работят в хармония, за да бъде той здрав, възпитан и богат.
А учителите и родителите следва да разпознават техните прояви, активност и насоченост.